Тук става дума за едно дръвче,

което раснеше широколистно.

Незнаен вид..., различен..., интересен...

То... мода си е... Леко, задкулисно,

да се появиш внезапно..., интересен...

То беше слабо и бодливичко дръвче,

но бързичко порасна и надвеси сянка.

То, невзрачното и глупаво момче,

взе, че надмощя над всички пролетни цветя...

и те замряха...

Не, не умряха, но си замряха... в майката земя.

Дръвчето пусна бързо мощен корен...

родословен, или не,

но то, вече можеше да си расте,

понеже се наричаше „различното дръвче“,

се листеше най-смело и широколистно.

Изсмукваше най-чистите води,

от най-чисти извори. И опиянено, то

оказа се дори, набързичко и защитено.

Дори..., за различността си... заплатено.

Намерило си своя идентичност

в един, модерен, но необразован свят,

свят, тъй страхлив и от мъжество кастриран,

въздигащ бързо в култ различния му цвят,

забравил своя корен, илюстриращ

нечистотиите на почва и вода,

издига над пространството снага

дърво-мутант, дърво-многоетажно.

Мърморят си в панелките обезсилени,

цветя и хора, без собствени пространства.

И зъбят се с години, пропилени

в объркани и властни шарлатанства.

И зъбят се срещу̀ си, омраза и достойнство.

Набрали слаба мъдрост, в самия страх се слели

едно дръвче различно... с малцина оцелели

във войнствено, психическо разстройство.