12 ene 2020, 8:14

Различното дръвче

899 0 0

Тук става дума за едно дръвче,

което раснеше широколистно.

Незнаен вид..., различен..., интересен...

То... мода си е... Леко, задкулисно,

да се появиш внезапно..., интересен...

 

То беше слабо и бодливичко дръвче,

но бързичко порасна и надвеси сянка.

То, невзрачното и глупаво момче,

взе, че надмощя над всички пролетни цветя...

и те замряха...

 

Не, не умряха, но си замряха... в майката земя.

 

Дръвчето пусна бързо мощен корен...

родословен, или не,

но то, вече можеше да си расте,

понеже се наричаше „различното дръвче“,

се листеше най-смело и широколистно.

 

Изсмукваше най-чистите води,

от най-чисти извори. И опиянено, то

оказа се дори, набързичко и защитено.

Дори..., за различността си... заплатено.

 

Намерило си своя идентичност

в един, модерен, но необразован свят,

свят, тъй страхлив и от мъжество кастриран,

въздигащ бързо в култ различния му цвят,

 

забравил своя корен, илюстриращ

нечистотиите на почва и вода,

издига над пространството снага

дърво-мутант, дърво-многоетажно.

 

Мърморят си в панелките обезсилени,

цветя и хора, без собствени пространства.

И зъбят се с години, пропилени

в объркани и властни шарлатанства.

 

И зъбят се срещу̀ си, омраза и достойнство.

Набрали слаба мъдрост, в самия страх се слели

едно дръвче различно... с малцина оцелели

във войнствено, психическо разстройство.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветка Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...