Тук става дума за едно дръвче,
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен...
То беше слабо и бодливичко дръвче,
но бързичко порасна и надвеси сянка.
То, невзрачното и глупаво момче,
взе, че надмощя над всички пролетни цветя...
и те замряха...
Не, не умряха, но си замряха... в майката земя.
Дръвчето пусна бързо мощен корен...
родословен, или не,
но то, вече можеше да си расте,
понеже се наричаше „различното дръвче“,
се листеше най-смело и широколистно.
Изсмукваше най-чистите води,
от най-чисти извори. И опиянено, то
оказа се дори, набързичко и защитено.
Дори..., за различността си... заплатено.
Намерило си своя идентичност
в един, модерен, но необразован свят,
свят, тъй страхлив и от мъжество кастриран,
въздигащ бързо в култ различния му цвят,
забравил своя корен, илюстриращ
нечистотиите на почва и вода,
издига над пространството снага
дърво-мутант, дърво-многоетажно.
Мърморят си в панелките обезсилени,
цветя и хора, без собствени пространства.
И зъбят се с години, пропилени
в объркани и властни шарлатанства.
И зъбят се срещу̀ си, омраза и достойнство.
Набрали слаба мъдрост, в самия страх се слели
едно дръвче различно... с малцина оцелели
във войнствено, психическо разстройство.
© Цветка Колева Todos los derechos reservados