Различно
Различно, то е факт, но за повечето хора това е нетипично. Свържем ли го обаче с нас „добрите хора“, става лично и да се откажа от него, за мен е неприлично.
Съвършенство да гониш е приятно, но за жалост на различното е обратно.
Сърцето ми е тихо, но за това златно и за твоите мисли – необятно. Щом чуе, че за него се говори, то се обръща на обратно и си личи с пламък, който гори сам по себе си приятно.
И няма иху-ахо, защото от живота се е оформило леко плахо.
Различното е нещо дързо и космично. То е музикално, свири като инструмент, а аз съм изгубилият се във въпроси диригент.
За различното съм гладен като вълк, но не няма да стана Хълк. Да пазя личността си е мой дълг.
И в чест и слава да се давя, няма да забравя, че то надежда винаги ще ми дава.
И няма насищане себе си в него, в хората и в огледалото да виждаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Врачев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ