Размених се с дъжда
Разпознах се в дъжда,
разменихме места,
свободата му волна жадувах.
По комини с ръжда,
керемиди, плющя
моят силен пестник и лудува.
Огъня потуших,
светлини угасих
и мощта ми неспряна растеше.
Дървеса повалих
и реки подлудих,
и земята под мене бучеше.
Но озърнах се, спрях
своя леден размах,
разрушително гъст и обилен,
че девойка съзрях
и греха си съзнах-
отънях виноват, обезсилен.
Оттогава ръмя,
нежно барабаня
по снагата ú на самодива.
Стъпките ú следя,
с лекота на сърна.
Мойта влага така ú отива.
01.01.2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
