15.03.2022 г., 9:58 ч.  

Размених се с дъжда 

  Поезия
197 0 4

Разпознах се в дъжда,

разменихме места,

свободата му волна жадувах.

По комини с ръжда,

керемиди, плющя

моят силен пестник и лудува.

 

Огъня потуших,

светлини угасих

и мощта ми неспряна растеше.

Дървеса повалих

и реки подлудих,

и земята под мене бучеше.

 

Но озърнах се, спрях

своя леден размах,

разрушително гъст и обилен,

че девойка съзрях

и греха си съзнах-

отънях виноват, обезсилен.

 

Оттогава ръмя,

нежно барабаня

по снагата ú на самодива.

Стъпките ú следя,

с лекота на сърна.

Мойта влага така ú  отива.

 

01.01.2020

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??