Разменяме думи накъсани,
бързащи, понякога ситнещи.
И тръгваме, забързани, сякаш
нещо забравили, превключваме
нова вълна...а всичко е старо.
Копнежът и жаждата по-нови
не стават, а по-силно болят.
Докосваме само със думи,
недокоснати от нас върхове
и времето тръгва нанякъде,
а ние се молим, за малко да спре.
Потъвам в очите ти, горя като залез, ...