Разменяме думи накъсани
Разменяме думи накъсани,
бързащи, понякога ситнещи.
И тръгваме, забързани, сякаш
нещо забравили, превключваме
нова вълна...а всичко е старо.
Копнежът и жаждата по-нови
не стават, а по-силно болят.
Докосваме само със думи,
недокоснати от нас върхове
и времето тръгва нанякъде,
а ние се молим, за малко да спре.
Потъвам в очите ти, горя като залез,
като утро изгряваш пак в мен.
Разменяме душите си шепнещи,
разминаване... разполовени сърца,
притискат неистови крясъци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
