6 февр. 2025 г., 11:47

Разминаване

268 0 1

 

Разминавате се

на улицата,

в метрото,

в магазина.

Може би човекът до вас

е от вашата кръвна група.

И като вас има син, дъщеря.

Може би носи същото име

или е роден на същата дата.

Отличава ви единствено

нещото, в което вярвате.

Има кой да се грижи за това.

За вас остава да вярвате.

И силно да мразите.

Без да знаете за какво.

Без дори да го познавате.

И намусени да се разминавате

на улицата,

в метрото,

в магазина.

Дори у дома.

Събират ви само на избори.

За да изберете на висок пост,

онези, които ви разделят.

Радвате се на победата.

И таите надежди.

А сочите надолу с пръст.

И крещите – ууу.

После пак се разминавате

на улицата,

в метрото,

в магазина,

притиснати от нужди.

А може би човекът до вас

днес има рожден ден.

И вие също.

Но с него вече сте си чужди.

И се гледате мръсно.

Нали така са ви казали –

този е врагът.

Как да му кажеш – честито.

Как да го прегърнеш.

Та той е от другия лагер.

Вярвате на различни лъжи.

 

© Паулина Недялкова

2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Реалистично и тъжно стихотворение! Хареса ми! Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...