Разминаване
На моята есен...
Не помниш ли, че бяхме заедно,
на друго място, в други времена.
В едно животите си сляхме,
и заедно легнахме в смъртта.
Но разделени върнахме се тук,
бях първо аз, след време ти.
Напразно молихме, остана глух
богът от живота ни преди.
Не търся твоята целувка,
устните ми скоро ще умрат.
Не искам нежност и милувка,
утеха за умиращата плът.
Не виждам образа ти нежен –
отдавна вече ослепях.
Не чувам сладката ти песен –
във нощ безшумна заживях.
Но идва утрото красиво,
зората светла на смъртта.
И аз ще чакам търпеливо,
да свърши и за теб нощта.
На гроба цвете донеси ми,
без скръб, без думи, без сълзи.
Че помниш само покажи ми,
и после, ако искаш, си иди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Костов Все права защищены
