20 сент. 2012 г., 10:20

Размисли

602 1 0

Размисли

Да вярвам ли в доброто на човека,
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!

Тук всеки те разглежда като плячка
и мре  от радост злобна, щом  те присвои.
Принуден си за него ти да бачкаш,
на задника ти неизменно той стои.

Не се признаваме за канибали,
но все се храни ме със чужда хорска плът,
все унижения, до днеска, сме търпяли
и  тъй сме се спасявали от явна смърт...

Картината и днеска е подобна,
на този огън до днес  ние се печем.
С капризи си градим душите злобни,
по този  начин, мисля няма и да спрем!

И аз сега със кръвното се боря.
Успявам някак си да съм си на крака!
Безсилен съм съм  аз повече да сторя.
Такава  ще  си е човешката Съдба!





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...