Размисли

Да вярвам ли в доброто на човека,
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!

Тук всеки те разглежда като плячка
и мре  от радост злобна, щом  те присвои.
Принуден си за него ти да бачкаш,
на задника ти неизменно той стои.

Не се признаваме за канибали,
но все се храни ме със чужда хорска плът,
все унижения, до днеска, сме търпяли
и  тъй сме се спасявали от явна смърт...

Картината и днеска е подобна,
на този огън до днес  ние се печем.
С капризи си градим душите злобни,
по този  начин, мисля няма и да спрем!

И аз сега със кръвното се боря.
Успявам някак си да съм си на крака!
Безсилен съм съм  аз повече да сторя.
Такава  ще  си е човешката Съдба!