Sep 20, 2012, 10:20 AM

Размисли

  Poetry » Civic
600 1 0

Размисли

Да вярвам ли в доброто на човека,
когато Дявола е в нашата душа!
Аз знам, че е така от памтивека,
но трябва ли с това и аз да се теша?!

Тук всеки те разглежда като плячка
и мре  от радост злобна, щом  те присвои.
Принуден си за него ти да бачкаш,
на задника ти неизменно той стои.

Не се признаваме за канибали,
но все се храни ме със чужда хорска плът,
все унижения, до днеска, сме търпяли
и  тъй сме се спасявали от явна смърт...

Картината и днеска е подобна,
на този огън до днес  ние се печем.
С капризи си градим душите злобни,
по този  начин, мисля няма и да спрем!

И аз сега със кръвното се боря.
Успявам някак си да съм си на крака!
Безсилен съм съм  аз повече да сторя.
Такава  ще  си е човешката Съдба!





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...