Kalista (Кристина Славова)
124 182
7 сент. 2006 г., 17:00

Размисли 

  Поэзия
528 0 2
Щурчета запяха,
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и
с ненавист за злото ми сторено
без жал вече погазих.
Простих им отдавна , но промяна
в себе си не направих ,
вярна и истинска пак си останах.

© Кристина Славова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??