Размисли
Щурчета запяха,
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и
с ненавист за злото ми сторено
без жал вече погазих.
Простих им отдавна , но промяна
в себе си не направих ,
вярна и истинска пак си останах.
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и
с ненавист за злото ми сторено
без жал вече погазих.
Простих им отдавна , но промяна
в себе си не направих ,
вярна и истинска пак си останах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Славова Все права защищены
