7.09.2006 г., 17:00 ч.

Размисли 

  Поезия
580 0 2
Щурчета запяха,
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Всички права запазени

Предложения
: ??:??