Kalista (Кристина Славова)
124 182
7.09.2006 г., 17:00 ч.

Размисли 

  Поезия
525 0 2
Щурчета запяха,
а вятъра тревата полюля.
Къщите отдавна замлъкнаха-
това е ноща.
Така съмотна и тиха,
все едно си в приказка една.
И мислите душата завладяват,
търся правилния път в
лабиринт от стъкла.
А зад тях...
Зад тях усмихват се онези лица,
които отдавна намразих и
с ненавист за злото ми сторено
без жал вече погазих.
Простих им отдавна , но промяна
в себе си не направих ,
вярна и истинска пак си останах.

© Кристина Славова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??