16 окт. 2010 г., 20:35

Размисли върху Живота

947 0 5

 


Животът, като планина непредвидим,
поднася ни загадките по пътя.
От всички грешки плува лепкав дим,
а спомените задуха му пъдят.

Животът е игра без правила.
Важно е, обаче, да си в него
с заряд от дух, мечти и свобода.
Животът не е пъзел, нито Лего.

Животът, както казват, е театър,
а всички ние сме със главни роли.
Животът е неточен от пресмятане
и утрото за отговор все моли.

Животът е пътуване, което
започне ли веднъж - и ще привърши.
Животът е едно уханно цвете,
което буря или времето ще скърши.

Животът е поле от детелини.
Животът е тресавище и блато.
Той продължава няколко години
и всеки сам измисля правилата.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това уважавам - да не изневеряваш на себе си!А ти го правиш въпреки всичко и всички!Поздрави!
  • Поздравления. Отдавна не бях наминавал. Това е много хубаво стихотворение, но мисля, че трябва за по-дълго да спре и помисли читателят, преди да го схване, за да не се плъзне леко по повърхността...
  • Е, какво е тогава Животът!? Ти знаеш ли? Хубаво си го казал, поете. Не всеки играе главна роля в този живот!Някой играят ролята на борчета или нощни шкафчета, но ... такива са правилата. Хареса ми!
  • Много хубаво казано, с подходящите думи...
  • Харесва ми!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...