16 окт. 2010 г., 20:35

Размисли върху Живота 

  Поэзия
831 0 5

 


Животът, като планина непредвидим,
поднася ни загадките по пътя.
От всички грешки плува лепкав дим,
а спомените задуха му пъдят.

Животът е игра без правила.
Важно е, обаче, да си в него
с заряд от дух, мечти и свобода.
Животът не е пъзел, нито Лего.

Животът, както казват, е театър,
а всички ние сме със главни роли.
Животът е неточен от пресмятане
и утрото за отговор все моли.

Животът е пътуване, което
започне ли веднъж - и ще привърши.
Животът е едно уханно цвете,
което буря или времето ще скърши.

Животът е поле от детелини.
Животът е тресавище и блато.
Той продължава няколко години
и всеки сам измисля правилата.



© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това уважавам - да не изневеряваш на себе си!А ти го правиш въпреки всичко и всички!Поздрави!
  • Поздравления. Отдавна не бях наминавал. Това е много хубаво стихотворение, но мисля, че трябва за по-дълго да спре и помисли читателят, преди да го схване, за да не се плъзне леко по повърхността...
  • Е, какво е тогава Животът!? Ти знаеш ли? Хубаво си го казал, поете. Не всеки играе главна роля в този живот!Някой играят ролята на борчета или нощни шкафчета, но ... такива са правилата. Хареса ми!
  • Много хубаво казано, с подходящите думи...
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??