16.10.2010 г., 20:35

Размисли върху Живота

941 0 5

 


Животът, като планина непредвидим,
поднася ни загадките по пътя.
От всички грешки плува лепкав дим,
а спомените задуха му пъдят.

Животът е игра без правила.
Важно е, обаче, да си в него
с заряд от дух, мечти и свобода.
Животът не е пъзел, нито Лего.

Животът, както казват, е театър,
а всички ние сме със главни роли.
Животът е неточен от пресмятане
и утрото за отговор все моли.

Животът е пътуване, което
започне ли веднъж - и ще привърши.
Животът е едно уханно цвете,
което буря или времето ще скърши.

Животът е поле от детелини.
Животът е тресавище и блато.
Той продължава няколко години
и всеки сам измисля правилата.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това уважавам - да не изневеряваш на себе си!А ти го правиш въпреки всичко и всички!Поздрави!
  • Поздравления. Отдавна не бях наминавал. Това е много хубаво стихотворение, но мисля, че трябва за по-дълго да спре и помисли читателят, преди да го схване, за да не се плъзне леко по повърхността...
  • Е, какво е тогава Животът!? Ти знаеш ли? Хубаво си го казал, поете. Не всеки играе главна роля в този живот!Някой играят ролята на борчета или нощни шкафчета, но ... такива са правилата. Хареса ми!
  • Много хубаво казано, с подходящите думи...
  • Харесва ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...