19 мая 2006 г., 12:50

“Размисъл във влака”

1.1K 0 1

В друг свят.
Не се търчи, ни бърза,
затуй това и правим:
седим, лежим
или пък се носим,
потънали във мисли
за свят, любов,
приятели и прочие.
Да не говорим пък, за Бог -
сновем навътре
или навън от нас,
изследваме душата си в захлас
и взимаме бележки, докат можем.
Не губиме момент дори.
Затуй се смеем и веселим, докат можем.
След туй се връщаме,
но не като преди,
а определено - по-добри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Кенанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • здравейте,
    наблюдавам хората идват и четат това стихче и въпреки това нямят какво да кажат по въпроса. нямат мнение. а то си казва за какво става дума.
    както и да е. се пак се чете.
    поздрави

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...