В друг свят.
Не се търчи, ни бърза,
затуй това и правим:
седим, лежим
или пък се носим,
потънали във мисли
за свят, любов,
приятели и прочие.
Да не говорим пък, за Бог -
сновем навътре
или навън от нас,
изследваме душата си в захлас
и взимаме бележки, докат можем.
Не губиме момент дори.
Затуй се смеем и веселим, докат можем.
След туй се връщаме,
но не като преди,
а определено - по-добри.
© Димитър Кенанов Все права защищены
наблюдавам хората идват и четат това стихче и въпреки това нямят какво да кажат по въпроса. нямат мнение. а то си казва за какво става дума.
както и да е. се пак се чете.
поздрави