19 мая 2006 г., 12:50

“Размисъл във влака”

1.1K 0 1

В друг свят.
Не се търчи, ни бърза,
затуй това и правим:
седим, лежим
или пък се носим,
потънали във мисли
за свят, любов,
приятели и прочие.
Да не говорим пък, за Бог -
сновем навътре
или навън от нас,
изследваме душата си в захлас
и взимаме бележки, докат можем.
Не губиме момент дори.
Затуй се смеем и веселим, докат можем.
След туй се връщаме,
но не като преди,
а определено - по-добри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Кенанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • здравейте,
    наблюдавам хората идват и четат това стихче и въпреки това нямят какво да кажат по въпроса. нямат мнение. а то си казва за какво става дума.
    както и да е. се пак се чете.
    поздрави

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...