19 may 2006, 12:50

“Размисъл във влака”

  Poesía
1.1K 0 1

В друг свят.
Не се търчи, ни бърза,
затуй това и правим:
седим, лежим
или пък се носим,
потънали във мисли
за свят, любов,
приятели и прочие.
Да не говорим пък, за Бог -
сновем навътре
или навън от нас,
изследваме душата си в захлас
и взимаме бележки, докат можем.
Не губиме момент дори.
Затуй се смеем и веселим, докат можем.
След туй се връщаме,
но не като преди,
а определено - по-добри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Кенанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • здравейте,
    наблюдавам хората идват и четат това стихче и въпреки това нямят какво да кажат по въпроса. нямат мнение. а то си казва за какво става дума.
    както и да е. се пак се чете.
    поздрави

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...