valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
30 сент. 2007 г., 22:14

РАЗМИСЪЛ ЗА... 

  Поэзия
593 0 15
Тихо стъпвам по новите пътища
и опипвам настилката с крак,
все едно, че съм в тайнствени сънища
и не знам от какво ме е страх.

Не понасям пътеките гладки.
Слепешката по тях се върви.
Липсват там - изненади, загадки,
провокации липсват дори...

Но пътеките с тайнства обичам
и внимавам за камък и ров.
Бавно стъпвам, не мога да тичам
като дивеч в житейския лов...

И дулата от хорски езици
аз усещам прицелени в мен...
Щом изплъзна се - горд като рицар
отпразнувам деня победен.

Вместо с мелници - с пътища споря,
обявявам им личен дуел.
В люта битка за милост не моля,
че победа е моята цел.

И така се изнизва животът.
Нови пътища все побеждавам.
В неизвестното търся кивота
и така света опознавам...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??