РАЗМИСЪЛ ЗА...
Тихо стъпвам по новите пътища
и опипвам настилката с крак,
все едно, че съм в тайнствени сънища
и не знам от какво ме е страх.
Не понасям пътеките гладки.
Слепешката по тях се върви.
Липсват там - изненади, загадки,
провокации липсват дори...
Но пътеките с тайнства обичам
и внимавам за камък и ров.
Бавно стъпвам, не мога да тичам
като дивеч в житейския лов...
И дулата от хорски езици
аз усещам прицелени в мен...
Щом изплъзна се - горд като рицар
отпразнувам деня победен.
Вместо с мелници - с пътища споря,
обявявам им личен дуел.
В люта битка за милост не моля,
че победа е моята цел.
И така се изнизва животът.
Нови пътища все побеждавам.
В неизвестното търся кивота
и така света опознавам...
и опипвам настилката с крак,
все едно, че съм в тайнствени сънища
и не знам от какво ме е страх.
Не понасям пътеките гладки.
Слепешката по тях се върви.
Липсват там - изненади, загадки,
провокации липсват дори...
Но пътеките с тайнства обичам
и внимавам за камък и ров.
Бавно стъпвам, не мога да тичам
като дивеч в житейския лов...
И дулата от хорски езици
аз усещам прицелени в мен...
Щом изплъзна се - горд като рицар
отпразнувам деня победен.
Вместо с мелници - с пътища споря,
обявявам им личен дуел.
В люта битка за милост не моля,
че победа е моята цел.
И така се изнизва животът.
Нови пътища все побеждавам.
В неизвестното търся кивота
и така света опознавам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
