26 сент. 2008 г., 07:33

Разочарование

1.2K 0 2
Цял живот като идиот се боря
за теб нещо добро да сторя.
Но всеки път нещата пропиляваш
и ми казваш колко много съжаляваш.
Кажи кеф ли ти е да ме нараняваш,
радваш ли се като болка ми причиняваш?
Докога ще продължаваме така,
изобщо ще зарадваш ли някога моята душа?!
Да ме зарадваш ти, няма да доживея.
Хрумна ми една идея.
Само едно ще те помоля -
остави ме да живея на воля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не че ме боли нещо ама в поезията требе да има и тъга не може сичко да е розово :Д
  • Щом толкова те боли защо продължаваш????Всичко си има граници дори и при любовта...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...