valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
29 окт. 2017 г., 17:55

Разпитай Луната 

  Поэзия
569 3 4

Всяка вечер събличам Луната
и я пускам в свойта постеля. 
Моят поглед трепти като вятър
щом се сгуша смирено във нея.

 

И започват звезди да пулсират
по клепачите - мои вселени.
Искат май, на любов да приличат,
чак ги чувствам в своите вени.

 

А Луната, разнежена, гали
с лунен блясък лицето сънливо..
Зазвучават небесни хорали,
затуптява сърцето щастливо.

 

Колко пътища вече пребродих,
но Луната бе винаги следник.
Тя осъждаше грешките мои,
за успехите, водеше дневник.

 

Ако искаш, за мен да узнаеш,
то разпитай Луната красива.
Всяка вечер е в моята стая
и е винаги много щастлива.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??