Всяка вечер събличам Луната
и я пускам в свойта постеля.
Моят поглед трепти като вятър
щом се сгуша смирено във нея.
И започват звезди да пулсират
по клепачите - мои вселени.
Искат май, на любов да приличат,
чак ги чувствам в своите вени.
А Луната, разнежена, гали
с лунен блясък лицето сънливо..
Зазвучават небесни хорали,
затуптява сърцето щастливо. ...