valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
29.10.2017 г., 17:55 ч.

Разпитай Луната 

  Поезия
567 3 4

Всяка вечер събличам Луната
и я пускам в свойта постеля. 
Моят поглед трепти като вятър
щом се сгуша смирено във нея.

 

И започват звезди да пулсират
по клепачите - мои вселени.
Искат май, на любов да приличат,
чак ги чувствам в своите вени.

 

А Луната, разнежена, гали
с лунен блясък лицето сънливо..
Зазвучават небесни хорали,
затуптява сърцето щастливо.

 

Колко пътища вече пребродих,
но Луната бе винаги следник.
Тя осъждаше грешките мои,
за успехите, водеше дневник.

 

Ако искаш, за мен да узнаеш,
то разпитай Луната красива.
Всяка вечер е в моята стая
и е винаги много щастлива.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??