27 июн. 2016 г., 22:30

Разплетох си звезда 

  Поэзия
402 1 3

 

Не знам защо... приличам на пуловер
и вятърът разнася разни празни рими,
но времето й натежа от слово
и падна току - до гърдите ми.

 

А слабият ми дъх разпътно сплита
вълна с вълна и бряг до бряг разбива,
сенките в очите от насита
усмихват котетата на мечтите ми.

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова закачлива и красива е тази твоя находка, Лимеруна:"сенките в очите от насита усмихват котетата на мечтите ми.", че ме усмихна като младенец. Благодаря ти за поетичното настроение, с което ме зареждаш.
  • Разплети Звезда и от нейните нишки Щастието изплети.
    Поздрав от мен!
  • Красив начин да си откриеш звезда, да видиш светлината...
    Красиво стихотворение и прекрасно послание, Йоанче...

    Не знам как го правиш, но лирическата ти винаги лети...и аз политам също.
Предложения
: ??:??