27 jun 2016, 22:30

Разплетох си звезда

Poesía

529 1 3

Не знам защо... приличам на пуловер
и вятърът разнася разни празни рими,
но времето й натежа от слово
и падна току - до гърдите ми.

А слабият ми дъх разпътно сплита
вълна с вълна и бряг до бряг разбива,
сенките в очите от насита
усмихват котетата на мечтите ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Толкова закачлива и красива е тази твоя находка, Лимеруна:"сенките в очите от насита усмихват котетата на мечтите ми.", че ме усмихна като младенец. Благодаря ти за поетичното настроение, с което ме зареждаш.

2016-06-28T22:34:33+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Разплети Звезда и от нейните нишки Щастието изплети.
Поздрав от мен!

2016-06-28T21:22:13+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Красив начин да си откриеш звезда, да видиш светлината...
Красиво стихотворение и прекрасно послание, Йоанче...

Не знам как го правиш, но лирическата ти винаги лети...и аз политам също.

2016-06-28T12:07:15+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0