15 авг. 2013 г., 18:32  

Разпознаване

580 0 2

И докато да търся някой
да ме поведе
и "направи свободна",
срещнах тебе
(след някакви си
хиляда години);
осъзнах -
не ти мене,
а аз тебе
трябва да водя,
да те уча да ходиш
през полèта човеци,
да пестиш от ресурсите
да ни стигат по-дълго;
аз самата - разсипница,
пропиляла из пътя си
толкова шансове!

И, учудващо,
страховете ми
от безпътно раздаване,
разпиляване и оголване
са изчезнали!
Не ми трябва дори и усмивка
да ти бъда двигателя!
Не ми трябва паролата,
за да знам, че си ти -
онзи спътник към вечното,
който щял да ме води
нагоре,
а аз ще издигна.

 

 

Публикувано във:

Nota Bene 2021, 54 © NotaBene-bg.org 2022 ISSN 1313-7859

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...