15.08.2013 г., 18:32  

Разпознаване

575 0 2

И докато да търся някой
да ме поведе
и "направи свободна",
срещнах тебе
(след някакви си
хиляда години);
осъзнах -
не ти мене,
а аз тебе
трябва да водя,
да те уча да ходиш
през полèта човеци,
да пестиш от ресурсите
да ни стигат по-дълго;
аз самата - разсипница,
пропиляла из пътя си
толкова шансове!

И, учудващо,
страховете ми
от безпътно раздаване,
разпиляване и оголване
са изчезнали!
Не ми трябва дори и усмивка
да ти бъда двигателя!
Не ми трябва паролата,
за да знам, че си ти -
онзи спътник към вечното,
който щял да ме води
нагоре,
а аз ще издигна.

 

 

Публикувано във:

Nota Bene 2021, 54 © NotaBene-bg.org 2022 ISSN 1313-7859

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...