Сред много изговорени неща
най-сладки са ни сякаш премълчаните.
Голям и необходен е света.
А дом си построяваме във малкото.
Очите ти не са ли две звезди,
които ме превеждат през мъглите?
Помежду нас безбройни тишини
полеждат в нежност нощите и дните.
Във този свят красивото ни плаши.
Но нека да не става притежание.
И влюбени, с души като вулкани,
стоим на безопасно разстояние.