23 июн. 2017 г., 10:23

Разстояние

539 0 4

Сред много изговорени неща
най-сладки са ни сякаш премълчаните. 

Голям и необходен е света. 
А дом си построяваме във малкото. 

 

Очите ти не са ли две звезди, 
които ме превеждат през мъглите?

Помежду нас безбройни тишини
полеждат в нежност нощите и дните. 

 

Във този свят красивото ни плаши. 
Но нека да не става притежание. 

И влюбени, с души като вулкани, 
стоим на безопасно разстояние. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Яна, прекрасно, българско име! Точно защото е чиста,такава красота не трябва да ни плаши! Благодат и щастие е да се общува с такива хора изпитала съм го! Не се страхувай, Янче! Дерзай!
  • Яна.
    Красивото заради чистотата си ни плаши. А е тъжно, че бягаме.
  • Не знам какво име се крие под тоя псевдоним,за да се обърна с него към теб,но ми харесва как пишеш.И на мен не ми харесва,че красивото може да ни плаши...Аз лично ако трябва да избирам между удобно и красиво,бих избрала второто...А разстоянието убива....
  • А мен красивото не ме плаши! Привлича ме, възхищавам му се... Но стиховете ми харесаха! Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...