23.06.2017 г., 10:23 ч.

Разстояние 

  Поезия » Любовна
389 0 4

Сред много изговорени неща
най-сладки са ни сякаш премълчаните. 

Голям и необходен е света. 
А дом си построяваме във малкото. 

 

Очите ти не са ли две звезди, 
които ме превеждат през мъглите?

Помежду нас безбройни тишини
полеждат в нежност нощите и дните. 

 

Във този свят красивото ни плаши. 
Но нека да не става притежание. 

И влюбени, с души като вулкани, 
стоим на безопасно разстояние. 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Яна, прекрасно, българско име! Точно защото е чиста,такава красота не трябва да ни плаши! Благодат и щастие е да се общува с такива хора изпитала съм го! Не се страхувай, Янче! Дерзай!
  • Яна.
    Красивото заради чистотата си ни плаши. А е тъжно, че бягаме.
  • Не знам какво име се крие под тоя псевдоним,за да се обърна с него към теб,но ми харесва как пишеш.И на мен не ми харесва,че красивото може да ни плаши...Аз лично ако трябва да избирам между удобно и красиво,бих избрала второто...А разстоянието убива....
  • А мен красивото не ме плаши! Привлича ме, възхищавам му се... Но стиховете ми харесаха! Поздрави!
Предложения
: ??:??