Липсват ми онези дни,
когато бяхме всички заедно.
Липсваш ми и ти, и ти,
без вас всичко ме боли.

Ах, как искам да се върна,
да бъде всичко тъй по старому
и да няма сълзи вече в нашите очи.
Да сме щастливи всички заедно.

А ти, съдба, защо си тъй жестока
и как успя ни раздели,
обичам ги, а ти ми ги отне
и не мислиш как ни нарани.

Сълзи не спират да текат,
съдбата ми е тъй жестока.
Не се интересува тя за нас.
Не знае как ни нарани.

Откъсна ме от вас
и да страдам само ми остава,
да вдигна аз глава, не мога,
да страдам само ми остава.

п.п.  За моето "семейство"