Развод
Липсват ми онези дни,
когато бяхме всички заедно.
Липсваш ми и ти, и ти,
без вас всичко ме боли.
Ах, как искам да се върна,
да бъде всичко тъй по старому
и да няма сълзи вече в нашите очи.
Да сме щастливи всички заедно.
А ти, съдба, защо си тъй жестока
и как успя ни раздели,
обичам ги, а ти ми ги отне
и не мислиш как ни нарани.
Сълзи не спират да текат,
съдбата ми е тъй жестока.
Не се интересува тя за нас.
Не знае как ни нарани.
Откъсна ме от вас
и да страдам само ми остава,
да вдигна аз глава, не мога,
да страдам само ми остава.
п.п. За моето "семейство"
когато бяхме всички заедно.
Липсваш ми и ти, и ти,
без вас всичко ме боли.
Ах, как искам да се върна,
да бъде всичко тъй по старому
и да няма сълзи вече в нашите очи.
Да сме щастливи всички заедно.
А ти, съдба, защо си тъй жестока
и как успя ни раздели,
обичам ги, а ти ми ги отне
и не мислиш как ни нарани.
Сълзи не спират да текат,
съдбата ми е тъй жестока.
Не се интересува тя за нас.
Не знае как ни нарани.
Откъсна ме от вас
и да страдам само ми остава,
да вдигна аз глава, не мога,
да страдам само ми остава.
п.п. За моето "семейство"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Тодорова Все права защищены
