Развод
Липсват ми онези дни,
когато бяхме всички заедно.
Липсваш ми и ти, и ти,
без вас всичко ме боли.
Ах, как искам да се върна,
да бъде всичко тъй по старому
и да няма сълзи вече в нашите очи.
Да сме щастливи всички заедно.
А ти, съдба, защо си тъй жестока
и как успя ни раздели,
обичам ги, а ти ми ги отне
и не мислиш как ни нарани.
Сълзи не спират да текат,
съдбата ми е тъй жестока.
Не се интересува тя за нас.
Не знае как ни нарани.
Откъсна ме от вас
и да страдам само ми остава,
да вдигна аз глава, не мога,
да страдам само ми остава.
п.п. За моето "семейство"
когато бяхме всички заедно.
Липсваш ми и ти, и ти,
без вас всичко ме боли.
Ах, как искам да се върна,
да бъде всичко тъй по старому
и да няма сълзи вече в нашите очи.
Да сме щастливи всички заедно.
А ти, съдба, защо си тъй жестока
и как успя ни раздели,
обичам ги, а ти ми ги отне
и не мислиш как ни нарани.
Сълзи не спират да текат,
съдбата ми е тъй жестока.
Не се интересува тя за нас.
Не знае как ни нарани.
Откъсна ме от вас
и да страдам само ми остава,
да вдигна аз глава, не мога,
да страдам само ми остава.
п.п. За моето "семейство"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Тодорова Всички права запазени
