Реално-нереалната любов
Все още теб не съм докосвала.
Не съм целувала лицето ти в сълзи,
но може би наяве съм сънувала,
как погледът ти пари и гори.
И лумнал огън в пламъци извайва
с длето - мечтания ти взор,
навярно нейде в мен се спотаява
на птицата желания простор.
Понякога очи притварям и те виждам
как дириш с пръсти мойта длан,
и устните ти с жар целувам,
и искам обичта си да ти дам.
Копнеж е, блян, илюзия, да имам
несъществуващото от мечти и сън.
А колко много искам да дочувам
как ме зовеш с гласа си - звън.
И разлюляла песен да довява
от нежността ти вятъра до мен,
и стихнал в голата ми пазва,
да шепне - "влюбен съм във теб".
Навярно някъде в живота ми те има,
защото чувствам мъжкия ти зов.
Със пролетта във мене изкласила
реално-нереалната любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
