12 янв. 2008 г., 21:23

Реално нереални...

715 0 1
 

Какво сме си говорели със теб?

Разказвали сме си навярно приказки...

Дочух, че имал си криле...

Какви криле? Къде са ти крилете?!

 

Дочух, че можел си навярно да летиш,

високо, горе в небесата...

Не знаех, имало небе...

Какво небе? Къде видя небето?!

 

И Бог си бил, дочух...

Дочух, възраждал си звездите...

Ти никога не си се любил със души.

Какви души? Родили се във висините?!

 

Луна била съм някога за теб.

Ти бил си слънце, с вятъра си тичал.

Но никога не сме се срещали...

Дори и... Някога си ме обичал.

 

 

И влюбени били сме?! Аз не помня.

Във този свят били сме идеални.

Главата ме боли. Дано си спомниш,

че с тебе сме реално нереални!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • миличка, страхотно е...просто останах без думи

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...