12 янв. 2008 г., 21:23

Реално нереални...

716 0 1
 

Какво сме си говорели със теб?

Разказвали сме си навярно приказки...

Дочух, че имал си криле...

Какви криле? Къде са ти крилете?!

 

Дочух, че можел си навярно да летиш,

високо, горе в небесата...

Не знаех, имало небе...

Какво небе? Къде видя небето?!

 

И Бог си бил, дочух...

Дочух, възраждал си звездите...

Ти никога не си се любил със души.

Какви души? Родили се във висините?!

 

Луна била съм някога за теб.

Ти бил си слънце, с вятъра си тичал.

Но никога не сме се срещали...

Дори и... Някога си ме обичал.

 

 

И влюбени били сме?! Аз не помня.

Във този свят били сме идеални.

Главата ме боли. Дано си спомниш,

че с тебе сме реално нереални!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • миличка, страхотно е...просто останах без думи

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...