3 июл. 2006 г., 12:26

Реалност

Поэзия

821 0 13

Надянах маската студена.
В душата хвърлих безразличие.
От силни чувства изгорена.
И бореща се със двуличие.

Размиват се картини нежни.
Убягват думички красиви.
Дните свършиха... чудесните...
сега са мрачни, мълчаливи.

Ръка протягам аз към тебе,
последна ласка ти дарявам.
В очите твои се оглеждам
и тихо се отдалечавам.

Не ще да бъда вече онзи,
когото всичките познават.
Ще съм един човек без спомен,
поглеждат ме... и отминават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

evimav (Евелина Мавродиева)

Романтико,но защо толкова много,много скръб? Винаги има утро...

2006-07-04T20:51:27+03:00
hixxtam (Найден Найденов)

Естествено, че нямам
Даже се радвам от това
Поздрав!

2006-07-04T01:27:03+03:00
Романтик (Христо Костов)

Здравейте!!! Благодаря ви за отзивите!!!
Найден, наистина се получава така. Ако не си против ще използвам третия вариант, той най ми хареса.

2006-07-04T01:15:36+03:00
hixxtam (Найден Найденов)

Христо, много ми харесва стихът ти, но като че ли тук спъва:
СвЪршиха тези дни чудесни. - рътъма в този ред се променя.
За да не спъва ударението отива на СвършИха.
Може да се направят няколко варианта:
СвЪршиха тез дни чудесни.
СвЪршиха се дни чудесни.
Дните свършиха... чудесните...

Това са козметични промени. Същественото е, че е много хубаво!6.

2006-07-04T00:10:21+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Много си тъжен Романтико.
Но тъгата е породила много хубав стих!
Поздравления за стиха!

2006-07-03T23:21:38+03:00