3 июл. 2006 г., 12:26

Реалност 

  Поэзия
666 0 13
Надянах маската студена.
В душата хвърлих безразличие.
От силни чувства изгорена.
И бореща се със двуличие.

Размиват се картини нежни.
Убягват думички красиви.
Дните свършиха... чудесните...
сега са мрачни, мълчаливи.

Ръка протягам аз към тебе,
последна ласка ти дарявам.
В очите твои се оглеждам
и тихо се отдалечавам.

Не ще да бъда вече онзи,
когото всичките познават.
Ще съм един човек без спомен,
поглеждат ме... и отминават.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Романтико,но защо толкова много,много скръб? Винаги има утро...
  • Естествено, че нямам
    Даже се радвам от това
    Поздрав!
  • Здравейте!!! Благодаря ви за отзивите!!!
    Найден, наистина се получава така. Ако не си против ще използвам третия вариант, той най ми хареса.
  • Христо, много ми харесва стихът ти, но като че ли тук спъва:
    СвЪршиха тези дни чудесни. - рътъма в този ред се променя.
    За да не спъва ударението отива на СвършИха.
    Може да се направят няколко варианта:
    СвЪршиха тез дни чудесни.
    СвЪршиха се дни чудесни.
    Дните свършиха... чудесните...

    Това са козметични промени. Същественото е, че е много хубаво!6.
  • Много си тъжен Романтико.
    Но тъгата е породила много хубав стих!
    Поздравления за стиха!
  • Браво! Поздрав за стиха и от мен!
  • тук си тъжен, Романтико...
  • Махни сега ти тази маска
    недей така да отминаваш
    Говориш за последна ласка
    сълза в очите ми оставяш

    Не искам да чета тъга
    и болка в твоите слова
    Върни се ти при нас сега
    и претвори в добро света
  • Хареса ми !Поздрави!
  • Момичета, благодаря ви много!!!

    Душата ми бушува
    и бори се с реалността.
    Обича и тъгува,
    самотница е тя!
  • "Надянах маската студена.
    В душата хвърлих безразличие."

    Но не и под маската,нали?
    Поздрав за стиха!
  • Христо, много, много ми харесва! Чудесно е! Поздрав!
  • Надявам се да няма единност между автора и лирическия герой в това прекрасно стихотворение, защото би било много тъжно.
Предложения
: ??:??