Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
Jul 3, 2006, 12:26 PM

Реалност

  Poetry
825 0 13
Надянах маската студена.
В душата хвърлих безразличие.
От силни чувства изгорена.
И бореща се със двуличие.

Размиват се картини нежни.
Убягват думички красиви.
Дните свършиха... чудесните...
сега са мрачни, мълчаливи.

Ръка протягам аз към тебе,
последна ласка ти дарявам.
В очите твои се оглеждам
и тихо се отдалечавам.

Не ще да бъда вече онзи,
когото всичките познават.
Ще съм един човек без спомен,
поглеждат ме... и отминават.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • evimav (Евелина Мавродиева)
    evimav (Евелина Мавродиева)
    Романтико,но защо толкова много,много скръб? Винаги има утро...
  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Естествено, че нямам
    Даже се радвам от това
    Поздрав!
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Здравейте!!! Благодаря ви за отзивите!!!
    Найден, наистина се получава така. Ако не си против ще използвам третия вариант, той най ми хареса.
  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Христо, много ми харесва стихът ти, но като че ли тук спъва:
    СвЪршиха тези дни чудесни. - рътъма в този ред се променя.
    За да не спъва ударението отива на СвършИха.
    Може да се направят няколко варианта:
    СвЪршиха тез дни чудесни.
    СвЪршиха се дни чудесни.
    Дните свършиха... чудесните...

    Това са козметични промени. Същественото е, че е много хубаво!6.
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Много си тъжен Романтико.
    Но тъгата е породила много хубав стих!
    Поздравления за стиха!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0