Кривия (Д.и.м.о. Кривия Кривак)
10 239
5 нояб. 2024 г., 12:44

Рецидив 

  Поэзия » Философская, Другая
92 1 11

 

 

Прибрах си вятърните мелници,

наред със всички бурни ветрове.

Просветна малко в моите делници.

Укротих домашните си зверове.

 

Враговете си преброих на пръсти

и ги наритах всички, до един.

С двамина бяхме даже доста ''гъсти'' -

бирата студена и цигарения дим.

 

И тъй, трезвено полу-усмихнат,

очи повдигнах към синия простор.

Духът доскоро в ъгъла притиснат

отлитна в посока - ангелският хор.

 

Наведох се да свия в шепа пръст

от бащиния дом - за спомен на небето -

там където подобно слънце сияе Кръст.

Събудих се от лая вътре в мен на псето...

 

От огледалото ме гледаха обвинителни очи:

''закъде си се разбързал, дядка'' - в тях прочетох.

Ноемврийско утро е... а и май се кани да вали.

Плиснах си очите и към хладилника се завтекох.

 

 

-------

 

П.П. 

Имаше доскоро едно предизвикателство: ''Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота''.

Замислих се какво ли бих могъл да кажа в тази връзка...

и го казах сега. 

Пък и гледам, актуално е да се пише за Ноември и есента.

 

© Д.и.м.о. Кривия Кривак Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Люси!
  • Много ми хареса стиха!
  • Разгеле, разбрахме се. Права си - и аз гледам да съм различен в творбите си, пък доколко са сполучливи е друг въпрос. Всъщност в тази творба малко нагазих във ''водите'' на Валери Станков: бири, тютюн... само морето и пейката в парка липсват. Дано не ме бие много.

    ... айде, Наздраве!
  • Разбира се, че сме различни, това е най-хубавото. Има пишещи, които толкова наподобяват на други пишещи, че да се чудиш кой точно го е написал, но няма лошо, важното е хората да се обичат. Прав си, че съм ти изкривила мисълта, ама нали си Кривчо .. Димо, трябва да има нещо, което ме е накарало да се спра тук. Нямам време за тунинговани парчета, в които говори само писалката, стават за ежедневно храносмилане. В Габрово имам едни готини приятели, байдъуей
  • ...затова съм го озаглави ''Рецидив''.
    Уж се боря с привичките си, а като се събудя отварям хладилника и посягам пак към бирата.
    Май трябваше в още един куплет накрая да уточня какво вадя от хладилника...хаха

    п.п. Мерси, Жорка!
  • Хубав стих се е получил
    Поздравявам те.
  • За финала може да си права, ама там е работата, че ти си ИнаКалина, а аз КривКривак... хахах... Нали разбираш - няма как да мислим еднакво, даже в подхода към писането.
    Иначе се чувствам полЪскан, че те вдъхнових към творческите висоти.
    Сега ще ти посоча къде е грешката ти: ''Броят се враговете ми на пръсти,
    но ги наритах всички, до един.
    С двамина бяхме доста ''гъсти'' -
    деляхме бира и цигарен дим''.
    Така както е написано {''деляхме''} излиза, че ''враговете'' ми са някви мои ''авери'' по бира. Променяш смисъла на казаното от мен.
    А то е, че враговете ми са личните ми слабости - бирата и цигарите.
    Ама не е проблем, де. И твоето бива.
  • "Прибрах си вятърните мелници,
    наред със всички бурни ветрове." - готино започва, но с това "завтичане към хладилника" финалът си го оплескал. Така е, като бъркаш философията с реалността - философи много, а реалността е една.
    Ето моя прочит:
    Прибрах си вятърните мелници
    наред със всички бурни ветрове
    и светна в сивите ми делници,
    с поукротени в мене зверове.
    Броят се враговете ми на пръсти,
    но ги наритах всички, до един.
    С двамина бяхме доста ''гъсти'' -
    деляхме бира и цигарен дим.
    И отрезвял от тежките си мисли
    към синия простор повдигнах взор.
    Духът, доскоро в ъгъла притиснат,
    ликуваше сред ангелския хор.
    Наведох се да свия в шепа пръст
    от бащиния дом частица спомен
    за там, където слънцето сияе в кръст,
    не лай на псета, ще съм дъх госпо́ден...
    Събудих се... Макар че беше сън,
    една вина в очите ме преследва.
    „Къде си се забързал дядка“... вън,
    ноемви влачи се от теб по-бледен.
  • Истината е, че много ми допадна! Добре си се справил!
  • Благодаря, Скити!
    Да - този стих е в по-класически стил. Рядко пиша така, но сега реших да не се правя на ''оригинален'' с метълските си текстове, хаха... Пък и съдържанието изисква подобен подход.
  • Кривчо, смея да твърдя, че този "Рецидив" много ми хареса! Описал си красива есенна картина, терзанията на душата и за финал една лека себеирония!
    Поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??