Рецидив
Прибрах си вятърните мелници,
наред със всички бурни ветрове.
Просветна малко в моите делници.
Укротих домашните си зверове.
Враговете си преброих на пръсти
и ги наритах всички, до един.
С двамина бяхме даже доста ''гъсти'' -
бирата студена и цигарения дим.
И тъй, трезвено полу-усмихнат,
очи повдигнах към синия простор.
Духът доскоро в ъгъла притиснат
отлитна в посока - ангелският хор.
Наведох се да свия в шепа пръст
от бащиния дом - за спомен на небето -
там където подобно слънце сияе Кръст.
Събудих се от лая вътре в мен на псето...
От огледалото ме гледаха обвинителни очи:
''закъде си се разбързал, дядка'' - в тях прочетох.
Ноемврийско утро е... а и май се кани да вали.
Плиснах си очите и към хладилника се завтекох.
-------
П.П.
Имаше доскоро едно предизвикателство: ''Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота''.
Замислих се какво ли бих могъл да кажа в тази връзка...
и го казах сега.
Пък и гледам, актуално е да се пише за Ноември и есента.
© Д.и.м.о. Кривия Кривак Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Люси!
-
Много ми хареса стиха!
-
Разгеле, разбрахме се. Права си - и аз гледам да съм различен в творбите си, пък доколко са сполучливи е друг въпрос. Всъщност в тази творба малко нагазих във ''водите'' на Валери Станков: бири, тютюн... само морето и пейката в парка липсват. Дано не ме бие много.
... айде, Наздраве! -
Разбира се, че сме различни, това е най-хубавото. Има пишещи, които толкова наподобяват на други пишещи, че да се чудиш кой точно го е написал, но няма лошо, важното е хората да се обичат. Прав си, че съм ти изкривила мисълта, ама нали си Кривчо
.. Димо, трябва да има нещо, което ме е накарало да се спра тук. Нямам време за тунинговани парчета, в които говори само писалката, стават за ежедневно храносмилане. В Габрово имам едни готини приятели, байдъуей -
...затова съм го озаглави ''Рецидив''.
Уж се боря с привичките си, а като се събудя отварям хладилника и посягам пак към бирата.
Май трябваше в още един куплет накрая да уточня какво вадя от хладилника...хаха
п.п. Мерси, Жорка! -
Хубав стих се е получил
Поздравявам те. -
За финала може да си права, ама там е работата, че ти си ИнаКалина, а аз КривКривак... хахах... Нали разбираш - няма как да мислим еднакво, даже в подхода към писането.
Иначе се чувствам полЪскан, че те вдъхнових към творческите висоти.
Сега ще ти посоча къде е грешката ти: ''Броят се враговете ми на пръсти,
но ги наритах всички, до един.
С двамина бяхме доста ''гъсти'' -
деляхме бира и цигарен дим''.
Така както е написано {''деляхме''} излиза, че ''враговете'' ми са някви мои ''авери'' по бира. Променяш смисъла на казаното от мен.
А то е, че враговете ми са личните ми слабости - бирата и цигарите.
Ама не е проблем, де. И твоето бива. -
"Прибрах си вятърните мелници,
наред със всички бурни ветрове." - готино започва, но с това "завтичане към хладилника" финалът си го оплескал. Така е, като бъркаш философията с реалността - философи много, а реалността е една.
Ето моя прочит:
Прибрах си вятърните мелници
наред със всички бурни ветрове
и светна в сивите ми делници,
с поукротени в мене зверове.
Броят се враговете ми на пръсти,
но ги наритах всички, до един.
С двамина бяхме доста ''гъсти'' -
деляхме бира и цигарен дим.
И отрезвял от тежките си мисли
към синия простор повдигнах взор.
Духът, доскоро в ъгъла притиснат,
ликуваше сред ангелския хор.
Наведох се да свия в шепа пръст
от бащиния дом частица спомен
за там, където слънцето сияе в кръст,
не лай на псета, ще съм дъх госпо́ден...
Събудих се... Макар че беше сън,
една вина в очите ме преследва.
„Къде си се забързал дядка“... вън,
ноемви влачи се от теб по-бледен. -
Истината е, че много ми допадна! Добре си се справил!
-
Благодаря, Скити!
Да - този стих е в по-класически стил. Рядко пиша така, но сега реших да не се правя на ''оригинален'' с метълските си текстове, хаха... Пък и съдържанието изисква подобен подход. -
Кривчо, смея да твърдя, че този "Рецидив" много ми хареса! Описал си красива есенна картина, терзанията на душата и за финал една лека себеирония!
Поздравления за хубавия стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
