evropa (Нели)
217 1188
12 июн. 2007 г., 10:06

Реформа 

  Поэзия
492 0 5
 

Добре е, че си имам в чата другарчета,

дори да не сме ходили заедно в барчета.

Подкрепят ме и много ме успокояват,

безкористно и чисто, на нищо не се надяват.


Просто така, за морална подкрепа -

понякога се нуждая и аз  утеха.

Отидох уверена  сама на комисията,

но май  ми се провали  изцяло мисията?


Дори и там, пред тях, получих своите  кризи,

но не ми зачетоха трите епикризи.

Не се признават, казват, тия заболявания,

за да се лекуваш, полагай старания.


Ще се лекувам, разбира се, да и как още!

Ще пия всички хапчетата, ще ставам даже нощем.

Какво, че демонстрираха своето съчувствие?

Това не вдига тонус, не вдига самочувствие.


Аз тяхното съчувствие не мога да го ям,

за хляб и за лекарства пари трябва да дам,

Но взема ли си пенсийката - ще си купя пушка,

отивам при министъра, ще го държа на мушка.


Те тия там не знаят ли, че ний сме недоволни?

Ще се надигнем заедно и доктори, и болни.

Да ги питам как тогаз ще пълнят здравни каси

и ще живеят ли охолно без парите наши?     


Не знаят и нехаят  за  нашата платформа,

ама трябва да я реформират здравната реформа.

Трябва да си набележат спешните задачи,

иначе... и тяхната майка ще заплаче.


© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??