12.06.2007 г., 10:06

Реформа

643 0 5
 

Добре е, че си имам в чата другарчета,

дори да не сме ходили заедно в барчета.

Подкрепят ме и много ме успокояват,

безкористно и чисто, на нищо не се надяват.


Просто така, за морална подкрепа -

понякога се нуждая и аз  утеха.

Отидох уверена  сама на комисията,

но май  ми се провали  изцяло мисията?


Дори и там, пред тях, получих своите  кризи,

но не ми зачетоха трите епикризи.

Не се признават, казват, тия заболявания,

за да се лекуваш, полагай старания.


Ще се лекувам, разбира се, да и как още!

Ще пия всички хапчетата, ще ставам даже нощем.

Какво, че демонстрираха своето съчувствие?

Това не вдига тонус, не вдига самочувствие.


Аз тяхното съчувствие не мога да го ям,

за хляб и за лекарства пари трябва да дам,

Но взема ли си пенсийката - ще си купя пушка,

отивам при министъра, ще го държа на мушка.


Те тия там не знаят ли, че ний сме недоволни?

Ще се надигнем заедно и доктори, и болни.

Да ги питам как тогаз ще пълнят здравни каси

и ще живеят ли охолно без парите наши?     


Не знаят и нехаят  за  нашата платформа,

ама трябва да я реформират здравната реформа.

Трябва да си набележат спешните задачи,

иначе... и тяхната майка ще заплаче.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...