evropa (Нели)
217 1188
12.06.2007 г., 10:06 ч.

Реформа 

  Поезия
490 0 5
 

Добре е, че си имам в чата другарчета,

дори да не сме ходили заедно в барчета.

Подкрепят ме и много ме успокояват,

безкористно и чисто, на нищо не се надяват.


Просто така, за морална подкрепа -

понякога се нуждая и аз  утеха.

Отидох уверена  сама на комисията,

но май  ми се провали  изцяло мисията?


Дори и там, пред тях, получих своите  кризи,

но не ми зачетоха трите епикризи.

Не се признават, казват, тия заболявания,

за да се лекуваш, полагай старания.


Ще се лекувам, разбира се, да и как още!

Ще пия всички хапчетата, ще ставам даже нощем.

Какво, че демонстрираха своето съчувствие?

Това не вдига тонус, не вдига самочувствие.


Аз тяхното съчувствие не мога да го ям,

за хляб и за лекарства пари трябва да дам,

Но взема ли си пенсийката - ще си купя пушка,

отивам при министъра, ще го държа на мушка.


Те тия там не знаят ли, че ний сме недоволни?

Ще се надигнем заедно и доктори, и болни.

Да ги питам как тогаз ще пълнят здравни каси

и ще живеят ли охолно без парите наши?     


Не знаят и нехаят  за  нашата платформа,

ама трябва да я реформират здравната реформа.

Трябва да си набележат спешните задачи,

иначе... и тяхната майка ще заплаче.


© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??