Реката
Реката
Седя и наблюдавам малка река.
Тече си тя, водата бавно отминава,
а камъните в нея са различни,
едни са гладки, други остри.
В нея има живот, живи същества.
Животът ни е като тази река,
минава, отминава като вода.
Водата която камъните остри заглажда.
Тя може да бъде вада, а после стихия една.
Отнема от земята, тя пък я загражда.
И ние сме като камъните в таз река.
Като млади сме груби, остри,
а с времето сякаш с вода
се променяме, ставаме по гладки, плоски.
Улегнали и тежим на мястото си.
А реката е като Любовта, понякога тиха,
спокойна, понякога буйна и пълноводна.
А водата си тече ли тече, отминава,
нашата младост с нея си заминава
само споменът за хубавите дни остава.
Човек да живее по дълго се надява.
А тя си тече, ли тече. Тя ОСТАВА.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
