Реката

Седя и наблюдавам малка река. 

Тече си тя, водата бавно отминава, 

а камъните в нея са различни, 

едни са гладки, други остри. 

В нея има живот, живи същества. 

Животът ни е като тази река, 

минава, отминава като вода. 

Водата която камъните остри заглажда. 

Тя може да бъде вада, а после стихия една. 

Отнема от земята, тя пък я загражда. 

И ние сме като камъните в таз река. 

Като млади сме груби, остри, 

а с времето сякаш с вода

се променяме, ставаме по гладки, плоски. 

Улегнали и тежим на мястото си. 

А реката е като Любовта, понякога тиха, 

спокойна, понякога буйна и пълноводна. 

А водата си тече ли тече, отминава, 

нашата младост с нея си заминава

само споменът за хубавите дни остава. 

Човек да живее по дълго се надява. 

А тя си тече, ли тече. Тя ОСТАВА.