Реката

9.05.2016 г., 10:40 ч.

Поезия » Друга

4.5 (2)

790 0 2

Реката
Седя и наблюдавам малка река.
Тече си тя, водата бавно отминава,
а камъните в нея са различни,
едни са гладки, други остри.
В нея има живот, живи същества.
Животът ни е като тази река,
минава, отминава като вода.
Водата която камъните остри заглажда.
Тя може да бъде вада, а после стихия една.
Отнема от земята, тя пък я загражда.
И ние сме като камъните в таз река. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Високосният ден
Дори, когато...

Когато вече няма да ме има, аз зная, че не ще ти бъде лесно. Ще ме откриваш в най-случайна рима, във...
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...
Тази любов невъзможна

Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...

Още произведения »