Рекет (Петкови неволи) 4
4
След шестмесечно терзание
аз реших с негодувание
да си споделя със Летка
за „забежката” със Ветка.
Ала как да процедирам,
че кавгата да стопирам?
Мислих, мислих и реших -
със мастика се напих,
уж си легнах и заспах,
а таквиз слова редях:
„Помощ, ето иде Ветка,
хищна бивша мажоретка,
в тъмното на табуретката
иска да ми види сметката.
Помощ, пак ме атакува,
панталона ми събува,
а аз слаб съм и безсилен
Боже... май съм изнасилен.”
Сутринта, щом се събудих,
откровено се учудих:
- Миличък, ти пак бълнува
и кошмари сто сънува -
ми редеше нежно Летка –
а пък тая кучка Ветка
ще я тикна зад решетка,
ще я правя разногледка,
Ще ù дам да разбере...
Тя мъжа ми ще краде...
Хепи енд и край щастлив,
божичко, останах жив!
Но ще драсна за поука
две-три редчета и тука:
„Умно някак си живейте,
разума си не пилейте
и правете свойта сметка!”
Следва дата, подпис: ПЕТКО
(край)
© Нина Чилиянска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Абе, разби ме бе човече,от всякъде ме разби.Само не ми казвай, че края е край.Толкова ми допадна,че ми се иска да няма край.Талант си, Нинче,талант си!
-
Радвам се за Петко и на мене ми олекна! С поздрави за свежото настроение!
-
Браво! Всички части много ми харесаха! Особено как е измислил да направи признанието. Само един провал е бил възможен - като се е бил напил, да не започне да бълнува нещо друго, дето не трябва; по-добре би било само да се престори, че се е напил!
-
хепи
-
Хип, хип, ура
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
