Реквием до един демон

Легни в тревата посърнал,

макар да знаеш, че  тя ще те убие,

отпусни се в прегръдката ù бездънна

и позволи на отровната ù красота всяка болка измие.

Отдай се на греха без страх от другите,

защото в грях се раждаме и от греха умираме.

Почувствай как дробовете ти усещат чудото,

наречено злокобно и предсмъртно дишане.

Не очаквай, че някой ще те намери,

когато си се скрил отлично,

но не се учудвай, ако демон те замери

с усмивка, дяволски двулична.

Ще видиш колко опасно

е на демона лицемерното слово.

Той ще целува душата ти страстно,

но тайно ще пълни очите с олово.

Но не се плаши – ти ще му вярваш

и ще виждаш в очите му детското.

Ще го обичаш и ще очакваш,

че той ще те откъсне от светското.

Дори слаба дума е „любов”,

ти ще го обожаваш безкрайно,

ще оставиш за него всичко под черен покров –

така става обичайно.

Накрая някоя птица ще нашепне,

че в грешка си бил безогледен

и чак тогава ще ти просветне,

че си вярвал на демон лицемерен.

Не плачи, че само той те среща,

че ще загубиш живота самичък –

Ти няма да минеш отсреща,

още си толкова мъничък.

За кратко ще те боли,

а после ще знаеш, че си жив,

но все пак на Бога се моли

да бъде последен хапът ти горчив.