12.05.2010 г., 15:51

Реквием до един демон

951 0 1

Легни в тревата посърнал,

макар да знаеш, че  тя ще те убие,

отпусни се в прегръдката ù бездънна

и позволи на отровната ù красота всяка болка измие.

 

Отдай се на греха без страх от другите,

защото в грях се раждаме и от греха умираме.

Почувствай как дробовете ти усещат чудото,

наречено злокобно и предсмъртно дишане.

 

Не очаквай, че някой ще те намери,

когато си се скрил отлично,

но не се учудвай, ако демон те замери

с усмивка, дяволски двулична.

 

Ще видиш колко опасно

е на демона лицемерното слово.

Той ще целува душата ти страстно,

но тайно ще пълни очите с олово.

 

Но не се плаши – ти ще му вярваш

и ще виждаш в очите му детското.

Ще го обичаш и ще очакваш,

че той ще те откъсне от светското.

 

Дори слаба дума е „любов”,

ти ще го обожаваш безкрайно,

ще оставиш за него всичко под черен покров –

така става обичайно.

 

Накрая някоя птица ще нашепне,

че в грешка си бил безогледен

и чак тогава ще ти просветне,

че си вярвал на демон лицемерен.

 

Не плачи, че само той те среща,

че ще загубиш живота самичък –

Ти няма да минеш отсреща,

още си толкова мъничък.

 

За кратко ще те боли,

а после ще знаеш, че си жив,

но все пак на Бога се моли

да бъде последен хапът ти горчив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Брайкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...