1 мар. 2012 г., 18:42

Реквием за днешния ден

520 0 1

И седя коленичил пред гроба на моя баща,
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.

И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това,
че животът е такъв, какъвто трябва да бъде,
и че всички неизречени много неща
не са нужни на никой за утре.

И тогава, прогизнал от силния дъжд,
ставам и тръгвам незнайно къде...
Знам, че не е нужно да бъдеш истински мъж,
а понякога просто трябва да останеш дете.

И мечтите вече не са онова, което си искал най-много,
и няма огрени пътеки и разпилени от рози листа,
има скръб от изчезнали завинаги хора
и малко, ама много малко тъга...

И вече е утре, и идва поредната крехка надежда,
че всичко най-лошо било е само насън
и че нов път към нов свят ни отвежда,
и че доброто е вътре във мен, а лошото само навън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...