С умиление сега започвам да пиша,
с умиление, че родината ми спира да диша.
И това не е типичната поезия, а реквием
за една страна с не един огромен проблем.
Бясна и ядосана съм вече,
чуй моите слова човече!
И ако думите ми не те трогват,
виж хората тук, които изнемогват.
Как борят се неуморно за своя мизерен живот
и всеки от тях живее като скот.
Не стига, че живеем в пълна бедност,
но от хората изчезна напълно и тяхната човечност. ...