Реквием за старият Майстор...

С внезапност на секнала песен

днес старият Майстор умря,

но Тайната дето отнесе

разсеян Светът не разбра...

...Последен от всички замина

извайвали глината в съд,

от който да пиеш и вино

и носиш вода за из път...

Със пръстите груби, корави

вълшебен създаваше свят

и никога той не забрави

най-долу да сложи печат,

тъй своето име заложи

и то да му бъде гарант,

че с много любов там е вложил:

и труд, и душа, и талант...

... Пред пъстри сергии в страната

тълпи с удивени очи

мълвяха: „На Майстор ръката

е пипала тук, то личи!..”

А всеки надигнал съдина

се кръстеше със благослов:

и за искрящото вино,

и за старият Майстор с любов...

Последен владееше Тайната

Живот да направи от кал,

в което (тъй както е знайно то!)

единствено Бог е успял!..

...Но никой в света ни разглезен

във Тайната лъч не прозря

и Майстора в гроба си влезе

със нея когато умря!..

24.01.2010.         д-р Коста Качев