Борих се, чаках те, страдах и падах,

пак се изправях и другата буза подлагах.

Надявах се, молих се и сляпо си вярвах,

копнеех за теб, за твойта любов се надбягвах.

Стигнах и минах всички човешки лимити,

моите жизнени сили - до капка изпити.

Не мога да чакам, до век и веков,

за капка от твоята скъпа любов.

От утре забравям те, това си обещавам.

Под наем душата си, вече не давам.

А татусът, който остави на моето сърце,

ще отрежа парче, по парче.

Със залеза днес, заминавам и аз,

все тъй надалеч от мечтите за "нас".

Ренегат съм от утре - бягащ човек.

Бягам от моето минало, моите чувства и теб.