Не бива да те търся и очаквам!

Защото не обичаш да те търсят, но чакам ли те, също е напразно!

Когато някой те потърси, в твоята душа настъпва буря,

а думите сами се появяват и те са израз

на силите във теб! Възможно е и за "луда" да ме мислиш, но

не обидата е толкоз силна, която причини ми  с тази

дума, а грубостта във всеки жест.

Когато дълго чаках цяля вечност, почувствах, че

цялата съм се превърнала в очакване, в

струна и тази струна скъса се

във миг със звук, наподобяващ воя на вятъра.

Не бива да те гледам и обичам,

а и ти обичал ли си ме някога? Аз мразя на очакването

мрака и любовта от мене се оттича.

И не защото станали са хора, и не защото не е невъзможно

причината във мен е скрита, която

даже спря да ме тревожи, причината расте във мен и пита:

"Защо не можеш вече да обичаш?"

А може би не съществува обич или умира бързо в мен,

след толкоз мъка и обиди.

Затова реших да поговоря с теб и ти кажа:

"Не те обичам вече! И ти не ме обичаш, търси си тая, която

е по-добра от мен. Със нея може би ще си

щастлив и наистина ще я обичаш!