10.01.2008 г., 9:17

Решение

787 0 0

Не бива да те търся и очаквам!

Защото не обичаш да те търсят, но чакам ли те, също е напразно!

Когато някой те потърси, в твоята душа настъпва буря,

а думите сами се появяват и те са израз

на силите във теб! Възможно е и за "луда" да ме мислиш, но

не обидата е толкоз силна, която причини ми  с тази

дума, а грубостта във всеки жест.

Когато дълго чаках цяля вечност, почувствах, че

цялата съм се превърнала в очакване, в

струна и тази струна скъса се

във миг със звук, наподобяващ воя на вятъра.

Не бива да те гледам и обичам,

а и ти обичал ли си ме някога? Аз мразя на очакването

мрака и любовта от мене се оттича.

И не защото станали са хора, и не защото не е невъзможно

причината във мен е скрита, която

даже спря да ме тревожи, причината расте във мен и пита:

"Защо не можеш вече да обичаш?"

А може би не съществува обич или умира бързо в мен,

след толкоз мъка и обиди.

Затова реших да поговоря с теб и ти кажа:

"Не те обичам вече! И ти не ме обичаш, търси си тая, която

е по-добра от мен. Със нея може би ще си

щастлив и наистина ще я обичаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тес Дафне Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...