evropa (Нели)
217 1188
23 февр. 2007 г., 09:53

Решение 

  Поэзия
679 0 11

Намятам шала, нахлупвам каскета

и тръгвам по света да си търся късмета.

То моят късмет отдавна е потъпкан,

пред долният праг на портата е стъпкан.

 

Защо на черква спрях да ходя вече?

Знайте, че от Бог не съм далече,

но мразя поповете лицемерни,

които проповядват да сме смирени.

 

Окайвам се и се разкайвам, че съм грешна,

а в техните очи съм явно смешна.

От мен са по-грешни те горките,

не искат да си го признаят и самите.

 

Нека сам Бог един ми помага,

да не достигна до просешка тояга.

От човеците съм много огорчена,

не искам със съдбата да съм примирена.

 

На рамото със раница, с бастунче във ръка,

Щастието тръгвам да търся по света.

Къде да го намеря, къде ли да го търся?

Там, дето ще се смея, а не сълзи да бърша.

 

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??