Решение
Намятам шала, нахлупвам каскета
и тръгвам по света да си търся късмета.
То моят късмет отдавна е потъпкан,
пред долният праг на портата е стъпкан.
Защо на черква спрях да ходя вече?
Знайте, че от Бог не съм далече,
но мразя поповете лицемерни,
които проповядват да сме смирени.
Окайвам се и се разкайвам, че съм грешна,
а в техните очи съм явно смешна.
От мен са по-грешни те горките,
не искат да си го признаят и самите.
Нека сам Бог един ми помага,
да не достигна до просешка тояга.
От човеците съм много огорчена,
не искам със съдбата да съм примирена.
На рамото със раница, с бастунче във ръка,
Щастието тръгвам да търся по света.
Къде да го намеря, къде ли да го търся?
Там, дето ще се смея, а не сълзи да бърша.
© Нели All rights reserved.
